Постинг
13.01.2010 07:34 -
Какъв да стана :-)
Автор: mem
Категория: Изкуство
Прочетен: 7341 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2010 07:45
Прочетен: 7341 Коментари: 8 Гласове:
6
Последна промяна: 13.01.2010 07:45
В един ден двама приятели с деца в трудната възраст 17 ми се оплакаха, че имат проблем с комуникацията с тях и с обучението им.
Не можах да предложа нищо повече от това есе, публикувано в новата книжчица на Георги Данаилов "Мемоарите на едно жълто паве".
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ
Преди години бях поканен от Американския колеж в София да произнеса слово по случай дипломирането на зрелостниците. По това време те не знаеха, че аз съм бил шпионин работил против САЩ - аз също. Но словото си е слово. Ето го!
Скъпи зрелостници!
Днешният ден е голям празник. И като всеки истински голям празник той е и радостен и печален. Радостен, защото сте извървели дълъг път, положили сте много усилия, преодолели сте успешно едно важно препятствие, печален, защото е раздяла с колежа, с преподаватели, с приятели, понякога и с първата или с една от вторите любови. Пред вас е неизвестното, непреживяното. А неизвестното, когато е съчетано със свободата, винаги вдъхва ведро чувство у младите хора. Завиждам ви, да ви кажа правото! Пред вас стои въпросът - какъв да стана. Пред мен - какъв съм бил? Но също така ви съчувствам, защото вашият бъдещ избор е много по-разнообразен от онзи, който ни се предоставяше навремето, и поради това - много по-труден.
И все пак нека ограничим възможностите! Веднъж едно малко момченце попитало баба си: - Бабо, кое е по-хубаво - да бъдеш много умен или много як? - Бабата, естествено, побързала да изкаже предпочитанията си към мъдростта. - Да, казало момченцето, ами ако някой ме нападне?
Въпросът на това дете съвсем не е толкова наивен, нито търпи един-единствен отговор. Нямам предвид онези яки млади хора с интелигентност под критичния минимум, без чела, а само с вратове, на които висят две бузи. Те рано или късно ще катастрофират със скъпите си джипове. Но все пак кое е по-хубаво - да си Бил Гейтс или Майкъл Джордън? Лично аз, поради ниския си ръст, не бих се колебал, но днешното акселериращо поколение? Кое е по-славно - да си Хенри Кисинджър или Мохамед Али - популярността на политика е далеч по-малка... Светът се изменя и сякаш се изменя това, което наричаме ценности - днес един добър спортист печели десетки пъти повече от един нобелов лауреат и почти не рискува да загине на арената като гладиаторите или тореадорите. Ще отвърнете - това са несъвместими неща, да - но и парите са несъпоставими. Тогава искам да ви предизвикам - кой е верният избор? Сигурен съм, че повечето от вас ще пожелаят да утолят жаждата си за познание пред жаждата за материално богатство? Но нали Клисиаст беше възкликнал - който трупа познание, трупа печал. Вие сте уверени, че първата ви бъдеща стъпка трябва да бъде продължение на доброто ви образование - може би. Напред към Харвард, Йеил и Калифорния или в най-лошия случай Американския университет в Благоевград? (На това място преподавателите от Американския университет много се обидиха - ненужно.) Това е целта, нали! Но внимавайте! От лекциите на знаменития Ричард Феймън аз научих една мисъл на Едуард Гиббон, която нагличко се е промъкнала през вековете: "Обучението едва ли допринася полза някому, освен на тия, които са предразположени към него, на тях обаче то почти не им е нужно!" Надявам се, че вие сте от предразположените. Но тогава не правете драми от Харвард или Принстън. Вие ще успеете където и да попаднете, ако вътрешна светлина озарява усилията ви. И успокойте Вашите родители, които треперят за бъдещето ви:
Дайте им да прочетат едни думи на мъдреца Халил Гибран, ще ви ги кажа, защото може да не намерите съчиненията му:
Твоите деца не са твои деца,
те са рожба на зова на живота към самия себе си,
те идват на света чрез тебе, но не от тебе,
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им,
защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не ще да
посетиш дори в мечтите си...
Прощавайте, скъпи родители, но трябва да се примирите с тази истина. Душите на вашите деца обитават къщата на утрешния ден и аз се надявам, че тя е прекрасна.
Животът на хората на тази земя е обидно кратък и никой човек не е успял да стане точно това, което е мечтал и желал, някои обаче са съумели да го изживеят с усмивка и радост. И това за мене е непреходната стойност. Има едно истинско изкуство, което превъзхожда всяко умение, и то е изкуството да откриваш радост от съществуването. Пожелавам Ви от сърце да го овладеете. и тогава ще разберете, че е по-добре да си щастлив градинар, отколкото невротизиран компютърен специалист.
Един възрастен приятел, известен руски писател и чудесен човек, веднъж ме попита:
Ако е необходимо да се запазят само два паметника на световната литература и всичко друго да загине, кои смяташ, че ще избера. Помислих си сигурно Шекспир или Достоевски... А той отвърна:
"Книгата на Еклисиаста от Библията и Рубаят на Омар Хаям"... Не знам какво точно искаше да намекне моят приятел - Еклисиаст може би заради това, че всъщност тъгата от многото познание облагородява човека, а Омар Хаям заради други проникновения.
И сега, докато си приготвях това слово, разтворих малката книжка наречена Рубаят, написана преди хиляда години, и така наслуки намерих това четиристишие:
Животът е видение. Но в него - радостен бъди!
В страст и опиянение - ти радостен бъди!
Живял си мигновение и вече няма те,
макар и мигновение - ти радистен бъди!
Преводът не е особено добър, защото е мой!
На добър час!
Не можах да предложа нищо повече от това есе, публикувано в новата книжчица на Георги Данаилов "Мемоарите на едно жълто паве".
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ
Преди години бях поканен от Американския колеж в София да произнеса слово по случай дипломирането на зрелостниците. По това време те не знаеха, че аз съм бил шпионин работил против САЩ - аз също. Но словото си е слово. Ето го!
Скъпи зрелостници!
Днешният ден е голям празник. И като всеки истински голям празник той е и радостен и печален. Радостен, защото сте извървели дълъг път, положили сте много усилия, преодолели сте успешно едно важно препятствие, печален, защото е раздяла с колежа, с преподаватели, с приятели, понякога и с първата или с една от вторите любови. Пред вас е неизвестното, непреживяното. А неизвестното, когато е съчетано със свободата, винаги вдъхва ведро чувство у младите хора. Завиждам ви, да ви кажа правото! Пред вас стои въпросът - какъв да стана. Пред мен - какъв съм бил? Но също така ви съчувствам, защото вашият бъдещ избор е много по-разнообразен от онзи, който ни се предоставяше навремето, и поради това - много по-труден.
И все пак нека ограничим възможностите! Веднъж едно малко момченце попитало баба си: - Бабо, кое е по-хубаво - да бъдеш много умен или много як? - Бабата, естествено, побързала да изкаже предпочитанията си към мъдростта. - Да, казало момченцето, ами ако някой ме нападне?
Въпросът на това дете съвсем не е толкова наивен, нито търпи един-единствен отговор. Нямам предвид онези яки млади хора с интелигентност под критичния минимум, без чела, а само с вратове, на които висят две бузи. Те рано или късно ще катастрофират със скъпите си джипове. Но все пак кое е по-хубаво - да си Бил Гейтс или Майкъл Джордън? Лично аз, поради ниския си ръст, не бих се колебал, но днешното акселериращо поколение? Кое е по-славно - да си Хенри Кисинджър или Мохамед Али - популярността на политика е далеч по-малка... Светът се изменя и сякаш се изменя това, което наричаме ценности - днес един добър спортист печели десетки пъти повече от един нобелов лауреат и почти не рискува да загине на арената като гладиаторите или тореадорите. Ще отвърнете - това са несъвместими неща, да - но и парите са несъпоставими. Тогава искам да ви предизвикам - кой е верният избор? Сигурен съм, че повечето от вас ще пожелаят да утолят жаждата си за познание пред жаждата за материално богатство? Но нали Клисиаст беше възкликнал - който трупа познание, трупа печал. Вие сте уверени, че първата ви бъдеща стъпка трябва да бъде продължение на доброто ви образование - може би. Напред към Харвард, Йеил и Калифорния или в най-лошия случай Американския университет в Благоевград? (На това място преподавателите от Американския университет много се обидиха - ненужно.) Това е целта, нали! Но внимавайте! От лекциите на знаменития Ричард Феймън аз научих една мисъл на Едуард Гиббон, която нагличко се е промъкнала през вековете: "Обучението едва ли допринася полза някому, освен на тия, които са предразположени към него, на тях обаче то почти не им е нужно!" Надявам се, че вие сте от предразположените. Но тогава не правете драми от Харвард или Принстън. Вие ще успеете където и да попаднете, ако вътрешна светлина озарява усилията ви. И успокойте Вашите родители, които треперят за бъдещето ви:
Дайте им да прочетат едни думи на мъдреца Халил Гибран, ще ви ги кажа, защото може да не намерите съчиненията му:
Твоите деца не са твои деца,
те са рожба на зова на живота към самия себе си,
те идват на света чрез тебе, но не от тебе,
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им,
защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не ще да
посетиш дори в мечтите си...
Прощавайте, скъпи родители, но трябва да се примирите с тази истина. Душите на вашите деца обитават къщата на утрешния ден и аз се надявам, че тя е прекрасна.
Животът на хората на тази земя е обидно кратък и никой човек не е успял да стане точно това, което е мечтал и желал, някои обаче са съумели да го изживеят с усмивка и радост. И това за мене е непреходната стойност. Има едно истинско изкуство, което превъзхожда всяко умение, и то е изкуството да откриваш радост от съществуването. Пожелавам Ви от сърце да го овладеете. и тогава ще разберете, че е по-добре да си щастлив градинар, отколкото невротизиран компютърен специалист.
Един възрастен приятел, известен руски писател и чудесен човек, веднъж ме попита:
Ако е необходимо да се запазят само два паметника на световната литература и всичко друго да загине, кои смяташ, че ще избера. Помислих си сигурно Шекспир или Достоевски... А той отвърна:
"Книгата на Еклисиаста от Библията и Рубаят на Омар Хаям"... Не знам какво точно искаше да намекне моят приятел - Еклисиаст може би заради това, че всъщност тъгата от многото познание облагородява човека, а Омар Хаям заради други проникновения.
И сега, докато си приготвях това слово, разтворих малката книжка наречена Рубаят, написана преди хиляда години, и така наслуки намерих това четиристишие:
Животът е видение. Но в него - радостен бъди!
В страст и опиянение - ти радостен бъди!
Живял си мигновение и вече няма те,
макар и мигновение - ти радистен бъди!
Преводът не е особено добър, защото е мой!
На добър час!
Труден избор, но всеки трябва да реши сам, за себе си...
цитирайЗа мене въпросът стои КАК да стана.
Визирам този цитат: "Животът на хората на тази земя е обидно кратък и никой човек не е успял да стане точно това, което е мечтал и желал, някои обаче са съумели да го изживеят с усмивка и радост. И това за мене е непреходната стойност. Има едно истинско изкуство, което превъзхожда всяко умение, и то е изкуството да откриваш радост от съществуването."
По-скоро как да вдъхнем на децата си тази мъдрост, вместо да ги бутаме с озъбена амбиция към тяхното нещастие. ;-)
... Може би чрез челен пример? :-))**
цитирайВизирам този цитат: "Животът на хората на тази земя е обидно кратък и никой човек не е успял да стане точно това, което е мечтал и желал, някои обаче са съумели да го изживеят с усмивка и радост. И това за мене е непреходната стойност. Има едно истинско изкуство, което превъзхожда всяко умение, и то е изкуството да откриваш радост от съществуването."
По-скоро как да вдъхнем на децата си тази мъдрост, вместо да ги бутаме с озъбена амбиция към тяхното нещастие. ;-)
... Може би чрез челен пример? :-))**
Хехехе... Мем, има хора, които цял живот не успяват да отговорят на този си въпрос – "какъв да стана". Понякога са необходими дълги години преди човек да разбере какъв точно иска да бъде, кое е неговото призвание и преди да тръгне по истинския си път. А за това "как"... звучи добре, но е трудно постижимо, затова и малко хора са открили "радостта от съществуването". Личният пример вероятно ще им помогне, но е напълно възможно да не го възприемат така, както някога не са възприемали предупреждението да не пипат горещия котлон, защото пари :) Всяко нещо си има своето време и всяко нещо се нарежда добре, стига да му даваме шанса да се прояви, а не да го пресираме с нетърпение :)
цитирайи на мене някъде там ми се струва, че трябва да спрем. :-))
Ама трудно сработват, пусти спирачки. :-))
цитирайАма трудно сработват, пусти спирачки. :-))
5.
анонимен -
Халил Гибран. . . Ти можеш да се оп...
14.01.2010 22:14
14.01.2010 22:14
Халил Гибран
...Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
цитирай...Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
Мем, ето го подходът на майките:
http://vbox7.com/play:400e917e&start=179&r=emb
Това е подходът на бащите:
http://www.youtube.com/watch?v=XVEflECtfBM
А това е отговорът на децата:
http://vbox7.com/play:5c1500d5
Така че:
http://www.youtube.com/watch?v=5bNE-5TVAmg
:):):)
цитирайhttp://vbox7.com/play:400e917e&start=179&r=emb
Това е подходът на бащите:
http://www.youtube.com/watch?v=XVEflECtfBM
А това е отговорът на децата:
http://vbox7.com/play:5c1500d5
Така че:
http://www.youtube.com/watch?v=5bNE-5TVAmg
:):):)
Анонимен, :-)
цитирайщо нещо може да изговори едно меми, а? :-))
Върховна стратегия :-)
цитирайВърховна стратегия :-)
Търсене